Този сайт използва бисквитки (cookies). Ако желаете можете да научите повече тук. Разбрах

Deprecated: Function eregi_replace() is deprecated in /var/www/sites/asen/COMMON/procedures/class.FunctionsCommon.php on line 531

Deprecated: Function eregi_replace() is deprecated in /var/www/sites/asen/COMMON/procedures/class.FunctionsCommon.php on line 534

Deprecated: Function eregi_replace() is deprecated in /var/www/sites/asen/COMMON/procedures/class.FunctionsCommon.php on line 537

Deprecated: Function eregi_replace() is deprecated in /var/www/sites/asen/COMMON/procedures/class.FunctionsCommon.php on line 540

Deprecated: Function eregi_replace() is deprecated in /var/www/sites/asen/COMMON/procedures/class.FunctionsCommon.php on line 544

Deprecated: Function eregi_replace() is deprecated in /var/www/sites/asen/COMMON/procedures/class.FunctionsCommon.php on line 548

Deprecated: Function eregi_replace() is deprecated in /var/www/sites/asen/COMMON/procedures/class.FunctionsCommon.php on line 552

Deprecated: Function split() is deprecated in /var/www/sites/asen/pcw/procedures/class.Add.php on line 367

Shadow of the Colossus – римейк от друга вселена

12 февруари 2018
4967 прочитания
9 одобрения
0 неодобрения

Ивайло Коралски

Ако някой някога ти каже, че визията в игрите не е от голямо значение, не му вярвай. Настоящият римейк на Shadow of the Colossus е знаков представител на алтернативното твърдение, че щипка качествено графично изпълнение може да даде нов живот на заглавия от началото на настоящия век.

Римейкът на класиката на Team Ico от 2005 година, разработен от особено кадърните типове от Bluepoint Games, е кандидат не само за най-добро модерно пресъздаване на гейм класика, но и претендент за най-добра игра за 2018 г.

Прочетете още: IDC определи по-важните задачи пред CIO в следващите няколко годиниРевю: Nokia 8 – голямото завръщанеКак се превърта Doom (2016) за 26 минути


Както споменах, в основата на римейка стоят отвинтваща модерна визия и бесен съраунд микс.

Геймплеят и въобще цялостното усещане на оригинала са непокътнати и това също е генерален плюс, защото през 2005 година Shadow of the Colossus беше нещо невиждано както от техническа гледна точка (PS2 издъхваше на равни интервали, а фреймът се лъкатушеше между 15 и 30 кадъра), така и като разказ и геймплей на териториите на гейм индустрията.

Shadow of the Colossus беше един от първите гейм софтуерни продукти, който се опита да наложи агресивна стрийминг система за гейм асети, използваше визуални ефекти (DOF, HDR осветление, мъгли) които бяха рядкост за онези времена дори за повечето PC екслузиви.


Анимациите също бяха своеобразна революция за 2005, като освен богатата костна система на конят Арго, главният персонаж и колосите, оригиналът използваше иновативна дори за 2018 година математическа система за изчисление на съприкосновението на костите на персонажите с терена на играта.

Разбира се, с много малко изключения всеки един елемент на Shadow of the Colossus беше на изключително ниво.

В графата изключения мога да спомена странния контрол върху главния персонаж, който на моменти беше фрустриращ, но пък на по-късен етап помагаше за потапянето в света на играта.


За римейка Bluepoint Games дават на играчите ветерани възможността да използват старата контролна схема, но предлагат и изцяло нов метод на контрол върху Wander и Argo. Не само нов, но по-добър и в каноните на модерните контролни схеми. Което поне за мен е голям плюс, защото не са една и две 3D класиките от края на миналия и началото на този век, които към днешна дата са почти неиграеми заради странния си начин на управление.

Що се отнася до историята на диаманта на Фумито Уеда, то тя продължава да бъде минималистична и ужасно красива. В нея младият момък Wander (озвучен от Кенджи Ноджима), заедно със своя жребец Agro, се опитва да възкреси нежната си половинка Mono. За целта смелият младеж трябва да унищожи 16 колоса, „живеещи“ на териториите на „Забранената земя“. Признавам, че на хартия наративът не звучи кой знае колко надъхващо, но въпреки че „тая история“ сме я чели, гледали и играли десетки пъти, цялостното приключение и смазващият финал на Shadow of the Collosus ще оставят осезаема следа в съзнанието на мнозина. Надявам се да не прозвучи като спойлър, но в основата си Shadow of the Collosus разказва мрачна, правилно японска приказка.

Геймплеят, както вече споменах, е непроменен и на йота спрямо оригинала. Основните задания, с които ще се сблъска играчът, са две – да открие и унищожи споменатите колоси. Любопитният за отбелязване момент, е, че в някои случаи едното задание – издирването, е по-трудният елемент. Докато в други моменти откриването на слабо звено в иначе «колосално» изглеждащите колоси, е по-предизвикателният елемент. Светът спокойно може да мине и за open (world), а предвид размерите си, всеки колос е своего рода платформено ниво.


Освен с преждеспоменатият кон Agro, Wander разполага с вълшебен меч, както и лък, който по-често само ядосва исполините в „Забранената земя“. Разбира се, има случаи, в които лъкът е от значение и единствено с негова помощ можеш да минеш през определено препятствие.

Светът на Shadow of the Colossus е изключително красив, но и празен. Благодарен съм на Sony и Bluepoint Games, че са запазили структурата на оригнала и не са добавили серия сайд куестове, включващи брането на цветя, търсене на златната пуйка на китен селянин и т.н.

Shadow of the Colossus продължава да бъде особено персонално преживяване и всякакво разводняване щеше да убие въпросното.

И така, връщам се отново на визуалната изработка на римейка, защото в случая говорим за една от най-добре изглеждащите игри в технически и артистичен план. Художниците на американците меко казано са надминали себе си, съответно ставаме свидетели не просто на фамозна техническа изработка, но и игра, която улавя по съвършен начин визуалното излъчване на оригинала. Цветовата гама, HDR осветлението, изключителна система за лодовете и кажи-речи всички модерни технологични ефекти превръщат Shadow of the Colossus в игра, която няма да остарее визуално и след десет години. В предходното твърдение визуално да не се бърка с технически.

За притежателите на PS4 Pro новините са още по-добри. Докато на стандартния PS4 римейкът изглежда прекрасно в реална 1080p резолюция при стабилни 30 кадъра в секунда, то на Pro се предлагат два режима – единият е високо резолюционният (играната рендва случващото се на екрана в 1440p и 30 кадъра), докато другият, производителният, върви в 1080p и 60 кадъра. Прочее, дори и да разполагате с 4К телевизор, съветвам поне първото изиграване да се възползва от споменатите 60FPS. Предвид факта, че оригиналът предлагаше ужасно вариращи фреймове, а ремастърът за PS3 „само“ стабилни 30FPS, то скокът до 60 представя творението на Уеда в съвсем нова светлина.



Музикалното оформление също доставя по крайно убедителен начин. Сигурен съм, че дори на стар лампов телевизор Shadow of the Colossus ще звучи отлично, но, ако разполагате със средностатистическа съраунд система, то SOTC ще погали ушите ви с неповторим спектакъл от мастерирани до съвършенство звуци. Изключителни оркестрални мотиви се съревновават с меко казано адекватен ембиънт звук и дори минималното количество диалог (за играта е написан специален език) стои на място.

Shadow of the perfection

Независимо, че настоящият текст разглежда римейк на игра, подала глава на белия свят през далечната вече 2005 година, то Shadow of the Colossus версия 2018 спокойно ще бъде номинирана в множество класации за най-добрите заглавия на 2018 година. Истината е, че говорим за една от най-полираните технически и емоционално стискащи те за гърлото игри в рамките на настоящата генерация. В която компромис и качество нямат никакви допирни точки, а предвид по-ниската ѝ цена спрямо стандартните ААА продукти, тя е и задължителна за играчите, любещи силно емоционалните сингъл плейър преживявания.

 Bluepoint, спокойно можете да се захващате с римейк на Ico...

9 одобрения
0 неодобрения
Още от рубрика "Ревю"
КОМЕНТАРИ ОТ  
Трябва да сте регистриран потребител, за да коментирате статията
"Shadow of the Colossus – римейк от друга вселена"



    

абонамент за бюлетина