Измина още една година изпълнена със страхотни игри, но няма как всички да са победители. Всъщност, някои наистина очаквани заглавия ни оставиха не просто разочаровани, а директно погребаха цели франчайзи.

Още по темата

Етикети

Uncharted, Super Mario, The Legend of Zelda, Resident Evil, Nintendo, Need for Speed, Horizon Zero Dawn

Игрите, които ни разочароваха

Става ли въпрос за разочарования през 2017-та, няма как на първо място да не споменем Mass Effect Andromeda. Новото начало на една предполагаема нова трилогия, постави в дълбок лед цялата поредица и доведе до разпадането на студиото, което я разработва близо 5 години (BioWare Montreal). Electronic Arts имат и друг проблемен франчайз в лицето на Need for Speed. Миналата година NFS получи първата си почивка от две десетилетия насам, но това не беше достатъчно за Need for Speed: Payback да блесне. Да, играта се продаде добре, но основно заради името, а не заради качествата си.

Прочетете още: The Game Awards 2017 – анонси, трейлъри и награди

LawBreakers, първата игра на отделилия се от Epic Games Клиф Блезински (Cliff Bleszinski – създателя на Gears of War и един от основните виновници за Unreal и Rune) изглеждаше наистина интересно, но се оказа поредният мултиплeйър шутер, който просто няма с какво да ни изненада.

Star Wars Batllefront 2 имаше много неща да оправя след противоречивата първа игра, но заора още по-надълбоко с нереализирания потенциал на соло кампанията и луутбоксовете... аааххх, тези луутбоксове. Бичът на гейминга, покосил и друг дългоочакван хит, като Middle-Earth: Shadow of War (макар, че той е слаб и в толкова други отношения), Call of Duty: WWII, Forza Motorsport 7, че дори и стриктно спортните игри FIFA 18 и NBA 18. Съзнаваме, че компаниите търсят начини да покриват все по-големите разходи по разработката. Съзнаваме, че последното поскъпване на пазарната цена на една нова игра беше преди повече от 10 години (с дебюта на Xbox 360 когато игрите от 50 долара станаха 60 долара). Но нали затова индустрията наложи DLC-тата?!

Имахме големи надежди и за For Honor, но уви, още една компетативна игра със страхотна атмосфера и герои, се оказа слаба в толкова други аспекти. Горчив вкус ни остави и краудфънднатия Yooka Laylee, духовният наследник на Banjo Kazooie, който за разлика от именитата поредица, се оказа толкова безидеен и скучен, че и досега не можем да повярваме какво играхме. И разбира се, 1-2-Switch, компилацията от мини-игри за новата конзолa Nintendo Switch, заради която се появиха нови термини в гейминга, като „микро игри“ и „псевдо игри“. Е, това не пречеше да струва 60 долара.

Но, о, млъкни сърце! Нека преглътнем горчилката...

А какво ни впечатли?

Зад всяко едно от тези грандиозни разочарования стоеше поне по една приятна изненада, както и такива игри, които завинаги ще останат в златната книга на гейм индустрията. Под лейбъла на една компания да излезе дефинитивната игра на годината е въпрос на престиж (особено ако влиза и в топ 10 на игрите за всички времена), но същата година да излъчи и второто място е нещо, което не си спомняме кога за последно се е случвало.

Да, става въпрос за Nintendo и техните супер хитове The Legend of Zelda: Breath of the Wild и Super Mario Odyssey. Първата, след време ще се изучава от всеки, който иска да се занимава професионално с игри – абсолютният образец за това, че гейминга действително е осмото изкуство. А втората? Тя е събрала в себе си толкова много геймплей механики, очарователен хумор и иновация в себе си, че спокойно може да запълни 20 други игри. Какво още ни впечатли? Определено новите дрехи на Resident Evil (7) поредицата, която не е била толкова страшна и толкова оригинална от поне една десетилетка насам.

На тема хорър ни впечатли и продължението на The Evil Within, което силно се надяваме да не е последно. Torment: Tides of Numenera покри очакванията ни за великолепна и епична история, която за по-търпеливите фенове на ролевите игри се разкриваше в рамките на над 100 часа. Друга ролева игра водена от сюжета и стотици страници сценарии, беше Nier: Automata. Правена от C екипа на PlatinumGames, JRPG-то достави качество и запомнящи се моменти и то с големите кофи. Още едно заглавие наблегна на историята и соло кампанията, Prey. Честно казано след рестартирането на концепцията през 2014-та година и толкова отлагания, мислехме, че Prey ще е една гигантска бъркотия. Ала крайният резултат ни впечатли с дълга кампания, интересна история, страхотна атмосфера и качествен шуутинг.

Друга игра излязла изпод шапката на Bethesda Wolfenstein II: The New Colossus, също не разочарова. Тенденцията е продълженията да са по-слаби и в случая има за какво да се заядем, но The New Colossus е толкова шантав, извратен и пъстър откъм запомнящи се моменти, че ни е изключително трудно да кажем лоша дума по негов адрес.

Като споменахме „шантав“ и „извратен“, веднага се сещаме за Hellblade: Senua’s Sacrifice. Самофинансирания проект на Team Ninja (Dead or Alive, Ninja Gaiden), който се оказа една от най-приятните изненади на 2017-та. Историята за ментално нестабилната Senua ни впечатли както визуално, така и като наративен биткаджийски пъзел силно инспириран от келтската и скандинавската митологии.

Uncharted: The Lost Legacy не разочарова, особено след като Naughty Dog пуснаха във ваканция Нейтън Дрейк и вкараха в действието свежите и доста по-приятни за окото Клои и Надисторията ин.

Игра която се появи от нищото – Mario + Rabbids Kingdom Battle, показа нетипична комбина между света на италианския водопроводчик и кресливите зайци, при това в жанр, в който не сме свикнали да ги наблюдаваме – тактическа походова стратегия. И резултата определено ни хареса, дарявайки ни с 30+ часа забавление, писъци, стреляне и много, много тактика.

Най-накрая видяхме и Cuphead! Играта, която беше в разработка 7 години, която няколко пъти сменя концепцията си, но запази визуалния си стил на анимационен филм от 30-те години на миналия век. Е, не очаквахме да е толкова трудна, но предизвикателството и десетките часове прекарани в това да „разучим“ поредния бос, определено си струваха.

Т. нар. walking симулатори продължиха да се развиват и през тази година, като излъчиха един от най-бележитите си представители в лицето на What Remains of Edith Finch. Страхотна драма с невероятна атмосфера!

Друг франчайз, който в последните години започна да ни поомръзва получи едногодишен отпуск, но се завърна триумфално през 2017-та (за разлика от Need for Speed). Да, става въпрос за Assassin’s Creed Origins. По-голям, по-епичен, далеч по-интересен и изпипан, Assassin’s Creed е жив и чакаме да видим в коя посока ще продължат да го развиват от Ubisoft.

Ако през 2017-та не бяха се появили The Legend of Zelda: Breath of the Wild и Super Mario Odyssey, вероятно в много класации за игра на годината фаворит щеше да е Horizon Zero Dawn. Новата игра на авторите на Killzone поредицата ни представи пост-апокалиптичен свят, който обикнахме искрено и героиня, която бихме искали да видим в поне още няколко продължения.

За гранд финала, оставихме безспорната изненада на годината, която помете гейминг света по начин, по който са правили игри, като Counter-Strike и DOTA. Дами и господа, PlayerUnknown’s Battlegrounds! Може би знаете, че зад псевдонима PlayerUnknown стои моддъра Брендан Грийни (Brendan Greene), който стана популярен с Battle Royale мода на Arma 2 и 3, а по-късно и с King of the Hill мода на H1Z1. След тези успехи PlayerUnknown става творчески директор на Bluehole (корейската компания зад ММО-то Tera) и доразвива концепцията си базирана на японския филм Battle Royale (The Hunger Games поредицата е силно инспирирана именно от този филм).

Но защо избухна PlayerUnknown’s Battlegrounds и какво доведе до над 30 млн. продадени копия в рамките на 11 месеца? Защото не използва до болка втръсналата концепция за респаунване, умиране, респаунване, умиране и това в рамките на по-малко от минута. Това не е CS, не е Overwatch, не е Team Fortress. Това е тактически сървайвъл шутер, без туториъли, без респауни, без обяснения как да оцелееш. Попадаш на остров само по фланелка и трябва сам да откриеш начин как да елиминираш останалите 99 играча. Проста идея, дързък геймплей и гениална реализация. С огромен интерес ще следим как ще се развива PlayerUnknown’s Battlegrounds за в бъдеще и очакваме с нетърпение следващия проект на Bluehole и Брендан Грийни.

Игрите през 2017-та – какво ни впечатли и какво ни разочарова?