Понякога седя и си мисля (различни от случаите, в които само си седя) за технологиите. Имам рядката възможност да принадлежа на поколение, което е израсло с аудиокасетите, черно-белите кинескопни телевизори, преминало е през видеоплейърите, CD революцията, навлизането на компютрите, удивлявало се е на Интернет и отражението му върху всички сфери на човешкия живот, и днес живее в свят на чувствителни на допир дисплеи, екзоскелети, стрийминг на музика и видео за секунди, и най-общо казано – чудеса, за които това поколение е чело във фантастичните романи.

Не ме разбирайте погрешно, това е едно от най-силните и страхотни усещания, които децата, родени до Core i7 машината със 100 MB/s оптична връзка може би никога няма да изпитат. А може би те ще мислят по същия начин, когато в ежедневието им навлязат квантовите компютри, мозъчните импланти, генната модификация на ембрионите, безжичното предаване на енергия на разстояния и всичко, което днес ни се струва фантастично. Няма как да знам. Това, което е важно и което се ражда в редките моменти на мисловен напън, е всъщност осъзнаването докъде е стигнало човечеството.

Библиотека

Прост пример – само преди 1000 години книгите по света са били единствено ръкописи, копирани или на ръка или с помощта на древни инструменти, много далечни родственици на гутенберговата преса. Техният брой е бил в порядъка на стотици хиляди и то говорим за пергаментови свитъци, равняващи се на няколко страници A4. За да бъде достъпено това знание, са били необходими буквално дни път с камили, позволение от местния фараон/цар/вожд/жрец или каквато форма на деспотично управление действа около библиотеката, към която сте се запътили.

Знаете ли колко публикувани книги има днес? Според последните анализи на Google (и техния проект за дигитализиране на културното наследство на човечеството), те са 129 милиона 864 хиляди 880 и разбира се продължават да се увеличават. Сега да вземем един обикновен харддиск с максимален обем към този момент – да кажем 10TB, защото това беше последната технологична стъпка от миналия септември. При добра компресия, всички тези почти 130 милиона книги могат да се поберат на този диск с цена около 400 щатски долара. В Средните векове, хората които са били прочели 100 книги, са се считали за мъдреци и титани на знанието. Днес обикновеният Пешо (или Питър, ако трябва да бъдем западняци) може да има цялото писано знание на планетата в джоба си за 400 долара. Срещу още толкова може да има и хардуерната платформа, с която да си го достъпва и чете, ако иска, разбира се. Това е масивно! Абсолютно невероятно, ако помислим малко повече. 

10TB

Никой не може да прочете 130 милиона книги, дори да не спира да кълве по цял ден в продължение на 100 години. Не е там въпросът. Хората често не оценяват какви възможности им предоставя векът, в който живеят, приемат го за даденост, свикват да живеят с него, губят способност, ентусиазъм и желание да се възхищават. А това е жалко. Ако утре светът не дай Боже преживее атомна война и се върнем 1000 години назад, вероятно всичко това ще им липсва. Затова приканвам всички, които понякога обичат да сядат и да мислят, вместо само да сядат – опитайте да живеете поне един ден в месеца без никакви технологии. Не като някаква грандиозна профилактика или поредното завръщане към природата, към което ни призовават ежедневно. Просто като база за сравнение, контрапункт, който да ви помогне да оцените всичко, което имате днес. А то е ужасно много.